Легенда за първата мартеница

Легенда за първата мартеница

По време на смъртния си одър, прабългарският владетел Хан Кубрат заръчал на петимата си сина да бъдат винаги обединени и да не се разделят, за да останат по-силни от враговете си. След смъртта му, хазарите нападнали прабългарите и пленили Хуба - дъщерята на покойния хан. Синовете на Хан Кубрат били принудени да признаят предводителя на хуните Хан Ашина за техен владетел, ако искали сестра им да бъде освободена, а земите им оставени на мира.

Но, единствено най-големият син Баян признал владичеството на хазарите и останал при Хуба. Останалите братя нарушили заръката на баща си и се пръснали по различни места да търсят свободни земи. Единият от тях тръгнал на север, докато останалите Аспарух, Алцек и Кубер се отправили на юг. Уговорили се, че когато се настанят на свободна зема, Аспарух ще изпрати знак на Баян И Хуба да избягат. Той щял да бъде птица, със завързана златна нишка на крачето.

Не минало много време и при Хуба долетял гълъб, със завързан златен конец. Тогава сестрата и брата избягали от злият хан Ашина и тръгнали към земите на своите племена. Спрели пред река Дунав и само птицата можела да им помогне да преминат на другия бряг. Те вързали бял конец на крачето на птицата и тъкмо щели да я пуснат, но точно в този момент се появили воини от хунското племе. Те ранила Баян със стрела и част от конеца почервенеят от кръвта му. Изведнъж на другия бряг се появил Аспарух и хората му, а хазарите побягнали.

Баян и Хуна преминали реката, с помощта на Аспарух. Аспарух взел червено-белия конец и закичил всички свой войници с късче от него. Той заявил, че окървавената връв завинаги ще свързва българите. От тогава до днес те си окичат мартеници на 1 март, носещи им здраве и радост.